Хубаво е понякога хората да са щастливи от нищото. Просто така..може би прилив на енергия. Държиш си като напушен, а всъщност никога не си пушил.. Държиш се като пиян, а не си си помислял за алкохол… Държиш се като влюбен, а пеперудите в стомаха ти са изяли сърцето ти и не чувстваш нищо към никого. Ходиш и си пееш, безгрижен, с ръце в джоба, без да се притесняваш дали някой ще те помисли за луд.. Най-гадното от целия този момент е, че това щастие не е вечно.. 🙂

Дали наистина трябва да вярваме в нещо…Може би единственото мое писание, което започва толкова безсмислено за вас, но не и за мен. Защо по дяволите трябва да имаме надежда винаги, когато не трябва. Преди всяко ново начало си казваме, че не трябва да се привързваме, но така или иначе никога не спазваме това обещание, а то е обещано пред нас самите не пред някой друг. Оказва се, че не можем да имаме доверие дори и на себе си… Привързваме се и ни нараняват. Не знам хората май са жадни за болка..Насладата и задоволението на човек идват чак когато нарани ближния. А след това потърпевшият пак остава сам и въпреки хората, които минават покрай него, всички нови лица с който се среща, в главата му е само един човек..и няма шанс да излезе оттам. Последиците след бурята са очевидни, чак когато тя утихне…

Нека да започна с това, че съм атеист преди да ви разкажа нещо..или по-точно аз съм човек, който не вярва в бог. Пиша го дори и с малка буква и не се притеснявам от мнението на останалите за мен.

Имам един въпрос, който ме мъчи от няколко дни..тъъ..той е следния:

Една приятелка преди време спомена нещо от сорта, че каквото е писано ще стане..По дяволите как така каквото е писано? Знаеше, че не вярвам в такива измислици, но все пак се замислих над думите й. Възможно ли е някой да ти определя съдбата..и дали можеш да излезеш по някакъв начин от пътя, който ти е „начертан“. Таа кой дявол да го вземе би искал да ти чертае и рисува ..хипотетично само, че си гей или наркоман или пушач, алкохолик ненормален, професор и дори богат или беден. Защо някой трябва да ти чертае тези неща..Тогава ме обзе друга мисъл..Дали наистина ние самите не си чертаем съдбата и после се оправдаване с извинението „Така ми било писано“. Всеки човек, който в момента чете това дори и да е набожен пак ще се замисли над думите ми. Възможно ли е да има някаква сила, която да ти чертае пътя или това е просто извинение за глупавите ни постъпки..

Дамм..не знам дали беше хубаво или не, но той беше запазил нейна снимка и всеки път когато я погледнеше се сещаше за преживяното. Мисълта, че тя сега е с друг го убиваше, но той продължаваше да се държи като мъж. Нито за минута обаче не спря да мисли за нея.. Претърсваше навсякъде, за да види дали ням още някоя нейна дреха, а ако откриеше, заспиваше с нея..Тази жена го беше направила на пух и прах. Жена пламък..огън..пожар. Жена, която той нямаше да забрави..И когато поглеждаше към снимката въздъхваше дълбоко и си казваше..“Опази боже да се роди втора жена, като нея..Боже пази, и да я срещне такъв наивник, като мен..“

Все още ми е ст…

Все още ми е странно как трендафилът на една пияница беше толкова ароматен..Сигурно най-ароматния в града..А той всяка вечер пребиваше децата и жена си от бой..най-странното нещо беше, че съпругата му се самоуби с бодлите на трендафила..А откакто това стана ..той махаше всяка една от бодлите и всяка вечер ги забиваше в възглавницата си, може би да се заблуди, че болката ще го накара да спре този мъчен живот..

Давай..продължа…

Давай..продължавай..Направи я на боклук..Нали тя после ще плаща, за жалост със сълзите си. За теб те са евтини, не струват нищо, но замислял ли си се защо плаче. Мислиш ли, че е приятно..На теб не ти пука..Ти искаш просто да нараняваш жестоко и да разбиваш сърца, но единствено това момиче ще те обича с всяко едно парченце от сърцето й ..въпреки че е на пух и прах тя всеки път ще го събира..;)

Неустоима. Така…

Неустоима. Така ме наричаше той. A дали наистина ме мислеше за такава, или това беше просто най-лесният начин да ме спечели? Каквото и да правеше, винаги му се получаваше, а и аз не съм се противопоставяла на магиите му. Харесваше ми да ме лъже и да си мисли, че му вярвам. Жалко бе, че на моменти, аз наистина му вярвах. Но не е ли наивно да бъдеш с човек, който те манипулира, мачка и прави мечтите ти да изглеждат жалки, а ти да си мислиш, че ти остава още малко да го промениш към нещо по-добро.
Неустоима. Думата отекна в съзнанието ми и събуди някакво странно чувство в душата ми. Трудно бе да определя произхода на усещането, не беше сладко и завладяващо, нито пронизваща гърдите ми болка. Беше по-скоро любопитството, което се надигаше в мен. Не ви ли се е приисквало да можете да влезете в главата на някой човек, да прочетете мислите му, просто, за да разберете какво се крие в ума му. Не е желанието да разбереш какво е правил вчера или кой е любимият му филм, по-скоро да се предпазиш от нещо, което би наранило малкото ти останало достойнство. Точно това бе чувството, което думата „неустоима“ събуди в мен. Дали наричаше някоя друга така, но по-искренно? Дали отиваше да търси топлина в прегръдките на някоя друга? А дали аз просто се панирам излишно?
Неустоима. Въпреки всичко, което се въртеше в главата ми, аз тръпнех в очакване да чуя тази дума отново. Нямах търпение да усетя устните му до ухото ми и нежният му дъх по врата ми, изричайки едно единствено нещо: Неустоима!